Кабинетът на доктор Беличанска

Специалист по Уши Нос Гърло

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Home Слух Увреден слух

Заболявания на слуховия апарат

Е-мейл Печат ПДФ

 

Кратки анатомични и физиологични данни

 

Ухото е орган на слуха. То се състои от три части: външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо. Външното ухо се състои от ушна мида и слухов проход. Ушната мида е покрита с продължение на кожата, която постепенно изтънява в слуховия проход и се слива с тъпанчевата ципа. Външния слухов проход се състои от хрущяла и костна та част и тъпанчевата ципа в края на про хода. Средното ухо се състои от тъпанче, тъпанчева кухина, слухови костици и еустахиева тръба, която свързва тъпанчевата кухина с гърлото. Съставна част на средното ухо е цицковидният израстък - костта зад ушната мида. Той е съставен от костна тъкан и костни клетки /кухинки/. Последните са покрити с лигавица, която е продължение на лигавицата на тъпанчевата кухина. Възпалението на цицковидния израстък се нарича масоидит и често се наблюдава като усложнение на възпалителни процеси в тъпанчевата кухина. Вътрешното ухо се намира в т.н. камениста част на слепоочната кост и се нарича лабиринт. То се състои от три части - предверие, охлюв и три полукръгли канала. Кухинките на всички тези части са изпълнени с лабиринтна /или слухова/ течност. По стените им се разклонява слуховият нерв. Външното ухо е предназначено да приема, събира или усилва звуковите вълни. Звуковите вълни се събират в ушната мида, минават през външния слухов проход и срещат обтегнатата тъпанчева ципа, която чрез трептенето си ги предава в тъпанчевата кухина. От тук по веригата на слуховите костици звуковите вълни се насочват към лабиринта, където са разположени разклоненията на слуховия нерв.

 

 

Заболявания на външното ухо

 Измръзване на ушната мидаРазличават се три степени на измръзване: I-ва степен - кожата на ушната мида е тъмно- до синкаво-червена, болният усеща сърбеж и парене; II-ра степен измръзване се характеризира със зачервяване и отток на кожата на ушната мида, като се появяват и мехурчета; III-та степен измръзване е най-тежката - настъпва некроза не само на кожата, но и на хрущяла. Лечението на измръзвания от I-ва и II-ра степен се състои в разтриване на ушната мида със спирт и подсушаване на разпукналите се мехурчета. Лечението на измръзвания III-степен е хирургическо и се извършва в специализирано болнично заведение.   

Изгаряне на ушната мида

 Изгаряне на ушната мида се наблюдава най-често при злополука по време на работа. То настъпва при експлозия, от вряла вода, водни пари, огън, светкавица. Различават се три степени изгаряне, както при измръзване /първа, втора, трета/. Особено опасни са изгарянията от трета степен - тогава трябва да се вземат мерки срещу стеснение или запушване на външ ния слухов проход. За тази цел при лечение на образувалата се рана във външния слухов проход се поставя марлен тампон, каучуков или стъклен дрен,а по показание се предприема хирургическа намеса. Доброкачествени и злокачествени новообразувания на външното ухоВъв външното ухо се наблюдават фиброми и други доброкачествени новообразувания. От злокачествените най-често се сре ща рак на ушната мида и на външния слухов проход. Рак на външния слухов проход обикновено се установява у възрастни лица, които боледуват от хронично гнойно възпаление на средното ухо. Счита се, че отделящият се гноен секрет постоянно дразни кожата и постепенно се развива рак. Ракът на ушната мида обикновено е епителиом. В началото той представлява тумор без строго определена граница, който расте в широчина дълбочина, като засяга и подлежащите тъкани /хрущял и кости/. Лечението на рака на ушната мида и на външния слухов проход е оперативно, а след това - облъчване с ренгенови лъчи и радиоактивен кобалт.  

Екзема на ушната мида и външния слухов проход

 Различават се два вида екземи - мокра и суха. Признаците на мократа екзема са: зачервяване и подуване на кожата на мидата и прохода, отделяне на секрет, който постепенно засъхва. При сухата екзема се образуват люспи, които предизвикват силен сърбеж, разраняване при разчесване, болка. Нерядко възпалителният процес се развива и в дълбочина, като засяга хрущялните и косните тъкани. Лечението е консервативно и се провежда от лекар-специалист. Ушна кал /церумен/Във външния слухов проход се намират т.н. церуменни жлези, които отделят лепкаво вещество /ушна кал, церумен/. Предназначението на церумена е да предпазва тъпанчевата ципа от прах, насекоми и други вредни съставки на околната среда. Об разуващата се ушна кал се изтласква навън от движението на ушния хрущял при дъвкане и говорене. Нерядко изтласкването на ушната кал навън е затруднено и то гава тя може да запълни слуховия проход. Тогава пауиентите се оплакват от заглъхване на ушите, бучене, намален слух /до загуба на слуха/, понякога придружени с главоболие, световъртеж и повръщане. Лечението се състои в отстраняване на церумена чрез промивка на външния слухов проход, извършена от лекар-специалист. Промивката се прави с топла преварена вода, с топъл наситен разтвор на боракс /2%-ов/ или с разтвор на сода-бикарбонат /1-2% ов/.  

Фурункул на външното ухо

 Причини за възникване на фурункул са: 1. Травма, обикновено получена при почистване с различни твърди предмети или инструменти; 2. Остро или хронично възпаление на средното ухо. В хода на възпалението гнойното течение от средното ухо преминава през външния слухов проход и предизвиква гнойно възпаление на прохода; 3. Общи заболявания като захарен диабет, затлъстяване. Изходно място за развитие на фурункул са масните и космените фоликули в кожата на външния слухов проход, а причинители са стафилококи. Признаците на заболяването се изразяват в силна болка, главно при натиск върху ушната мида и цицковидния израстък, ограничена полутина във прохода, предизвикана от образувалия се инфилтрат. Нерядко се появява и подуване на околоушните лимфни възли с покачване на температурата. Дъвкането е много често затруд нено. Болката обикновено е много силна и поради обстоятелството, че кожата във външния слухов проход е здраво срастнала с надкосницата и хрущяла. Лечение на фурункула се провежда от лекар-специалист. То в повечето случаи е консервативно. При показание се предприе ма оперативно лечение.  

Отомикоза

 Във външния слухов проход нерядко се развиват гъбички от рода на Аспергилус. Заболяването най-често се среща у нечистоплътни лица, у боледуващи от хроничен отит, или у лица, които често си капват зехтин или олио в ушния канал. При отомикоза във външния слухов проход се образуват налепи, които постепенно го запълват. От прохода изтича белезникав секрет. Болните се оплакват най-много от силен сърбеж, който ги принуждава да се разчесват с остри предмети /клечки, фиби/. Лечението на отомикозата се състои в отстраняване на аспергилуса чрез промивки и капвания от 2-5%-ов салицилов спирт всекидневно в прохода.  

Чуждо тяло във външния слухов проход

 Чуждите тела обикновено се задържат в най-тесните места на външния слухов проход - там където се съединяват костната с хрущялната част. Когато чуждото тяло има свойството да набъбва /напр. фасулено зърно/ външният слухов проход може да се запуши напълно и тогава слухът значително намалява. При по-продължително задържане на чуждото тяло може да се развие екзема или нагнояване. Отстраняването на чуждото тяло става или посредством промивка с хладка вода /при малки чужди тела,които не набъбват/ или с помощта на специални кукички. То се извършва от лекар-специалист. Изваждането на чуждото тяло с пенсети е противопоказно поради риск от наблъскване на тялото още по-дълбоко и от пробив на тъпанчето.   Предпоставка за успешно изваждане на чуждото тяло е доброто фиксиране на главата, особено у по-малки деца. При по падане на насекоми във външния слухов проход отначало се накапва течно масло или спирт, които ги умъртвяват и след това се прави промивка.  

Травматично пукване на тъпанчето

 При силен натиск или при разреждане на въздуха във вътрешния слухов проход може да настъпи пробив на тъпанчето. Такъв пробив може да настъпи и пряко, което става най-често при непредпазливо почистване на външния слухов проход с ост ри предмети. В момента на пробива пострадалият чува силен шум в ухото и в зависимост от силата на натиска може да настъпи световъртеж, нарушено равновесие, гадене и по връщане. При изследване с отоскоп се виж да пробив на тъпанчето с неправилна форма и съсирена кръв по ръба на пробива. При тежки контузии на черепа със счупване на черепни кости от външния слухов проход може да изтича бистра или кръвениста гръбначно-мозъчна течност. Toзи признак показва, че е разкъсана твърдата мозъчна обвивка. При такива случаи много често се развива менингит с лоша прогноза. Лечението се провежда в специализирано болнично заведение.  

Възпаление на тъпанчето

 Възпалението на тъпанчевата ципа е резултат от простуда, особено при морски бани, от невнимателно почистване на ухото, от разлагането на засъхнал церумен, от удар по главата или от ненадеен взрив или гърмеж от близко разтояние. Обикновено възпалението възниква внезапно, с поява на шум в ухото, чукаща и стелкаща болка. При благоприятен изход след 2-3 дни болката и другите признаци изчезват. При нагнояване от ухото изтича гноевидна течност. Понякога възпалението протича хронично. Тогава гнойният секрет от ухото има лоша миризма и слухът е намален в различна степен. Лечението на възпалението на тъпанчето се провежда от лекар-специалист.   Заболявания на средното ухоОстър туботимпанит При развил се възпалителен процес в носната кухина и носоглътката - остра или хронична хрема, синуит, остър тонзилит, се засяга фарингеалният отвор на Еустахиевата тръба, настъпва оток на лигавицата, поради което тръбата не може да се отваря при преглъщане.Туботимпанит може да се появи и при развитие на тумори и аденоидни ведетации в носоглъдката. В такива случаи се притиска и запушва фарингеалния отвор на Еустахиевата тръба което предизвиква поява на туботимпанит. Тъй като лигавицата на тъпанчевата кухина поглъща част от кислорода на намиращия се в кухината въздух, то налягането на въздуха във външния слухов проход става по-голям от налягането на въздуха в тъпанчевата кухина. Тъпанчето хлътва навътре. В самата тъпанчева кухина се отделя невъзпалителна течност /трансудат/, която е стерилна. Слухът на болното ухо е намален. Острият туботимпанит преминава за 1-4 седмици.

 

Хроничен туботимпанит  При често повтарящо се изменение в горните дихателни пътища, при туберкулоза, сифилис, анемия, прекалена употреба на алкохол и тютюн, при обитаване на влажни жилища, при процеси, които стесня ват значитело носогълтачната кухина, мно го често острият туботимпанит преминава в хроничен. В такива случаи настъпва организиране на трансудата и се образува срастване между слуховите костици или между тъпанчето и стената на тъпанчевата кухина. Тези сраствания водят до прогресивно намаление на слуха. С течение на времето тъпанчето атрофира и изтънява до такава степен, че през него се вижда тъпанчевата кухина. В някои случаи в атрофираното тъпанче се отлагат калциеви соли. Остър и хроничен медиален отит Той е много често заболяване, особено у деца. Острия медиален отит се изявява в края на остро възпаление на носа, гърлото, околоносните кухини, което се разпространява и в средното ухо. Това става най-често при грип, простуда. Възпале нието на средното ухо се среща често като усложнение при скарлатина, морбили, дифтерия, заболявания на бронхите и бели те дробове, при полипи и увеличени сливи ци. Хроничното възпаление се появява като последица от острото възпаление на средното ухо. При кърмачета и малки деца още отначало може да се развие хроничен медиален отит. При остър медиален отит се появява силна пристъпна болка в ухото и около него. Болката може да обхване и съответната половина на главата. Болният е отпаднал, има повишена телесна температура, понякога световъртеж и повръщане, шум в ухото. Слухът е намален. При разпукване на тъпанчето от ухото изтича гноен секрет, след което общото състояние се подобрява. Това е най-благоприят ния изход. В други случаи обаче настъпват усложнения /нагнояване на мастоидната кост, абсцес, менингит/. Хроничният медиален отот протича с гноетечение от ухото, намален слух, слаб сърбеж. Болка почти липсва. Хроничното възпаление на средното ухо е най-честата причина за настъпила глухота. Лечението от острия и хроничния медиа лен отит се провежда от лекар-специалист. Предпазването се състои в поддърдане на нормалното състояние на гърлото и носа - докато те са здрави, ухото много рядко заболява.  Остър гноен медиален отит в кърмаческата и най-ранната детска възрастВажен болестен симптом на острия гноен медиален отит у кърмачета е много високата температура. Храненето се нарушава, появяват се диария и загуба на тегло. твърде често се установяват признаци на менингизъм: забиване на главичката във възглавницата, опистотонус /извиване на тялото под формата на дъга/, неспокой ствие. При натиск върху трагуса /под вхо да на външния слухов проход/ има силна болезненост. Лимфните възли в областта на цицковидния израстък /зад ушната мида/ се подуват. При подобна картина и при липса на данни за заболяване на други органи, винаги у кърмачетата трябва да се мисли за остър гноен медиален отит. Лечението е както у възрастните, но тук се прибягва до ранна парацентеза /пробиване на тъпанчето със специална игла под местна упойка/, за да се създаде възможност за оттичане на образувалия се в тъпанчевата кухина гноен ексудат. Това е особено наложително при случаи с безсимптомно протичане, без покачване на температурата, което показва, че общите и местни съпротивителни сили на детето не са в състояние да преодолеят настъпилата инфекция.  Остри гнойни възпаления на средното ухо при инфекциозни заболявания Грипозен отитГрипозният вирус е честа причина за възпаление на средното ухо, особено по време на епидемия. Инфекцията се разпространява главно по кръвен път.Много скоро към вирусната инфекция се присъединява и бактериална, главно стрептококова. Заболяването се характеризира с поява та на мехурчета по тъпанчето. Мехурчетата съдържат кръвенист ексудат и предизвикват много силни болка в ухото, както и гнойно течение. Развитието на отита е в зависимост от вирулетността на причинителя на заболяването. Налице е ви сока температура /до и над 40 градуса С, отпадналост, главоболие, хрема, мускулни болки. Често грипният отит се усложнява с развитие на токсичен неврит на слуховия нерв и загуба на слуха.  

Морбилен отит

 Той се причинява от вирус, към който се присъединява и бактериална инфекция. Протича като остър медиален отит. Входна та врата е лигавицата на горните дихател ни пътища. Заболяването се предхожда или придружава от едропетнист обрив зад ушине, разпространяващ се по лицето и цялото тяло. При инфекция по кръвен път ухото заболява рано преди обрива. Много ряд ко може да се развие некротичен отит с голям дефект на тъпанчето и засягане на подлежащата кост. Дифтериен отитПървичен дифтериен отит се наблюдава изключително рядко. Той се развива като последица на дифтерия на сливиците и гъл тача. При дифтериен отит се образуват псевдомембрани в тъпанчевата кухина, вър ху тъпанчето и външния слухов проход. Бо лестният процес бързо разрушава част от тъпанчето и обхваща слуховите костици и костните клетки в цицковидния израстък зад ушната мида. Появява се обилна гнойна секреция. За кратко време дифтерийния отит може да даде опасни за живота усложнения. Лечението се провежда от лекар-специа лист и се състои в прилагане на противодифрериен серум, антибиотици и сърдечни средства.  

Скарлатинозен отит

 Острият гноен медиален отит се развива като усложнение на скарлатина. Днес той се среща по-рядко. Инфекцията настъпва най-често по кръвен път или по съседство - от областта на сливиците, гълтача, носната и околоносната кухина. Причинители са хомолитични стрептококи. Различават се две форми: обикновена и некротизираща. Обикновената форма протича като остър гноен медиален отит. При некротизираща форма още отначало възпалението обхваща не само лигавицата на тъпанчевата кухина, но и периоста /косната обвивка/ и костта. Костните кръвоносни съдове тромбозират и настъпва некроза на съответните части на костната тъкан. Тъпанчето бързо се разрушава и върху него се образува голяма пер форация. Гнойният ексудат е с неприятна миризма и в него нерядко се откриват дребни секвестри /умъртвени частици от орган/ от слуховите костици и костните стени на тъпанчевата кухина, както и отделни частици от костната лабиринтна капсула. Болестната картина на некротичния скарлатинозен отит е много тежка. За кратко време възпалителният процес разрушава голяма част от структурите на средното ухо. При засягане на костната обвивка на лицевия нерв се развива парализа на нерва. Слухът е трайно намален. Много често се развива мастоидит с разрушаване на косната тъкан. Лечението на некрозния скардатинозен отит е оперативно.  

Туберкулоза на средното ухо

 Понастоящем заболяването се среща извънредно рядко и то предимно у деца между една- и осемгодишна възраст. Туберкулозният медиален отит е последица от белодробна туберкулоза. Инфектирането на ухото става по кръвен или лимфен път. По -рядко инфекцията настъпва по съседство, при туберкулоза на гълтача и Еустахиевата тръба. Различават се две форми: продуктивна и ексудативна. При продуктивната форма в лигавицата на средното ухо и под нея се образуват множество подутини /туберкули/, които образуват специфични /туберкулозни/ гранулации. Ексудативната форма се характеризира с развитие на некроза, която обхваща не само лигавицата, но и подлежащата кост. За кратко време се разрушава голяма част от тъпанчето. Разрушават се слуховите костици и части от костните стени на тъпанчевата кухина. При разрушаване на костния канал на лицевия нерв настъпва парализа на нерва и на лицевата мускулатура откъм заболялото ухо. Симптомите на туберкулозния медиален отит зависят много от имуно-биологичното състояние на организма. У деца с развита туберкулозна алергия заболяването протича като остър или подостър медиален отит, със или без слаба болка. У възрастните началото е бавно, незабелязано и безболезнено - направо се развива хронична форма, която протича без повишена температура, ексудацията не е обилна и има сериозно гноен характер. По-скоро в ексудата се открива костен пясък. Тъпанчето в началото е зачервено, инфилтрирано, посято с туберкули, които постепенно некротизират. Паралелно се развива специфичен лимфаленит на шийните лимфни възли. В някои случаи туберкулозното възпаление обхваща и мозъчните обвивки, в резултат на което се развива туберкулозен менингит. Лечението на туберкулозния отит се провежда от лекар-специалист.     Заболявания на вътрешното ухо Тимпаногенен лабиринтит   Възпалението на вътрешното ухо е вторично заболяване и се развива по три начина:1. Тимпаногенен лабиринтит като услож нение на остро или хронично възпаление на средното ухо; 2. Менингогенен лабиринтит като услож нение на менингит; 3. Метастатичен лабиринтит, който се среща много рядко при инфекциозни заболя вания. Възпалителният процес на вътрешното ухо може да остане ограничен /ограничен лабиринтит/ или да обхване цялото вътреш но ухо /дифузен лабиринтит/.В зависимост от патологичния процес се различават три форми: серозен, гноен и некротичен лабиринтит. Признаците и на трите форми са почти еднакви. Болка и покачване на температура почти липсват. В началото има само поява на дразнение на лабиринта.Тези прояви са световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите, намаление на слуха, нарушение на равновесието. Всички форми на лабиринтита могат да предизвикат опас ни усложнения с вътречерепна локализация - отогенен менингит, абцес на малкия мозък. Лечението на лабиринтита е предимно консервативно. При напреднал гноен или некрозен лабиринтит по показание се пред приема оперативно лечение, но и след това остава частична или пълна глухота.

 

Болест на Мениер  Тази болест е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Факторите, които предизвикват заболяването са многобройни. Особено важни са нарушенията в кръво оросяването на вътрешното ухо и по-специално спазъмът на кръвоностните съдове. Тези нарушения водят до увеличена продук ция на слухова течност или затрудняват нейната резурбация, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане. Поняко га заболяването се дължи на алергия. Някои вещества /никотин/ и преумора, както и психически травми също могат да предизвикат лабиринтна криза. В повечето случаи се засяга само единия лабиринт. Заболяването има пристъпен характер. Пристъпите настъпват обикновено внезапно, без видима причина, без налично забо ляване на ухото или на други органи. Пристъпните кризи се характеризират със силен световъртеж, гадене, понякога повръщане, шум с намаление на слуха на едно то ухо. Рядко има главоболие. Обикновено се установява спонтанен нистагъм /неволно движение на очните ябълки/ към засегнатото ухо, нарушено равноовесие до степен, че болния не е в състояние да се движи, нито да седи, а в леглото заема принудително положение. Лицето е бледо, често покрито със студена пот по челото. Пулсът е забавен. Болните лежат на засегнатата страна със зат ворени очи. Всяко раздвижване засилва световъртежа. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни. Периобите на ремисия /затихване/ са различни по продължителност, но обикнове но следващите пристъпи са по-слаби. У отделни болни пристъпите се повтарят чес то и със значителна интензивност. Такива болни стават мълчаливи, подтиснати и избягват общуване. След повтаряне на някол ко пристъпа се развива трайно намаление на слуха. Макар и рядко може да настъпи едностранна глухота.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прогнозата по отношене на слуха е сериозна, особено при чести пристъпи.

 

Отосклероза

 Отосклероза представлява невъзпалител но заболяване на костната лабиринтна кап сула, където се развива дистрофичен процес. Този процес обхваща и слуховите кос тици, които загубват напълно подвижността си. Причините на заболяването не са изяснени. При някои болни се открива нас ледствена обремененост. Жените боледуват значително по-често от мъжете. По време на бременност и мензис се наблюдава акти визиране на заболяването. Звуковата трав ма - битова и професионална също оказва влияние, като причинява дистрофични промени в слуховия орган. Заболяването започва незабелязано. Началните оплаквания са шум в ушите. По-късно болните се оплакват от прогресивно намаляване на слуха - отначало на едното, а по-късно и на двете уши. При напредване на глухотата се засяга силно разбираемостта на говора. Важна особеност на глухотата е, че болните чуват по -добре в шумна обстановка - във влак, ав тобус, трамвай, завод. Този признак се нарича паракузис. Лечението е трудно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на загубата на слуха.

 

Кохлеарен неврит  Нервните влакна, които започват в охлюва /кохлеа/ служат за звуковъзприятие. От тях се образува кохлеарният /слуховият/ нерв. Нервните влакна, които започ ват в полуокръжните канали, служат за равновесието и образуват т.н. вестибуларен нерв. Тези два нерва се съединяват в един общ вестибуло-кохлеарен нерв. Заболяването на кохлеарния нерв може да се дължи на инфекция, токсично увреждане или съдови промени. Инфекциозните заболявания, които могат да предизвикат кохлеарен неврит са: скарлатина, тиф, дифтерия, менингит, грип, паротит, херпес зостер. Токсичен кохлеарен неврит може да се раз вие при захарен диабет, левкимия, приема не на някои лекарства /стрептомицин, хинин, салицилова киселина/. Професионален кохлеарен неврит се среща у работещи в среда с арсеник, олово, живак, анилин. Злоуппотреба с алкохол и никотин, както и атеросклерозата и хипертонията увреждат кръвоснабдяването и храненето на вът решното ухо, в резултата на което настъп ва дегенеративен процес. Особено често се уврежда слуховия нерв от т.н. ототоксични антибиотици - стрептомицини, канамицин, гентамицин, амикацин. Болестната картина се изявява с признаци на прогресиращо намаляване на слуха. Твърде често е съпроводено от шум в ушите.

Лечението е консервативно и се провеж да от лекар-специалист. Прогнозата по от ношение на слуха е сериозна или неблагоприятна.

 Сифилис на вътрешното ухо  Сифилитично поражение се наблюдава при вторичен или третичен сифилис. При вродения сифилис измененията в ухото се развиват бавно и много често водят до силно намаляване или загуба на слуха, ка то поражението на вътрешното ухо е съпро водено и с увреда на очите и зъбите. При придобития сифилис се различават три болестни форми: 1. Апоплектична. Тя протича със шум в ушите, значително намаляване до загуба на слуха, придружени често от спонтанен нистагъм, световъртеж и нарушено равновесие; 2. Остра. При тази форма бързо се раз вива намаляване до загуба на слуха в продължение на 2-3 седмици; 3. Хронична. При тази форма намаляването на слуха настъпва и прогресира по-бавно, като достига до пълна глухота.

Лечението е консервативно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на глухотата.

 Глухонемота  Глухонемотата представлява недъг, при който говорът е загубен вследствие на частична или пълна загуба на слуха поради вродени или придобити заболявания. Следователно, немотата се дължи на глухотата. Обикновено при глухонемотата органите на говора са развити нормално и правилно, но говор липсва поради липса на слух. Като причина на вродена глухонемота се смятат прекарани вътреутробни възпалителни заболявания на ушите или пък нарушения в развитието им. Глухонемотата може да е последица от трудно раждане. Придобитата глухонемота е последица от заболявания на ушите, менингит, заушка, травма.  Професионални заболявания на ухото  Най-сериозно е поражението на слуха от продължителното въздействие на производствения шум и вибрациите. Това пораже ние, предизвикано от хроничната звукова травма, е известно като \"професионална глухота\". Вредното въздействие на шума се определя от интензивитета му /шум над 80 децибела не е достатъчен за причинява не на слухово поражение/ от височината на тоновете, които образуват шума /особе но вредни за слуха са шумовете с висока честота и ултразвукът/. Голямо значение има и ритъмът на шума. При т.н. инпулсивни шумове, с голям интензитет на импулсите, уврежданията настъпват много по-бързо и са по-изразени. Вибрациите или производствените сътресения с ниска честота /особено под 10 херца/ усилват поражението на вътрешното ухо и увреждат слуха. Болните се оплакват от шум в ушите и намаление на слуха. Характерно е, че в началния стадий на слуховото увреждане се влошава възприемането на високите тонове.Шумът в ушите е ранен, но непостоянен симптом на професионалната увреда на слуха. Обикновено шумът е с висока тонал ност и понякога е много силен. Нерядко са налице световъртеж, нестъбилна походка, главоболие, особено към края на работния ден. Заболялите лица незабавно трябва да се отстранят от увреждащата работна среда. Лечението се провежда от лекар-специялист.Профилактиката се осъществява чрез следните мерки: 1. Намаляване въздействието на производствения шум чрез колективни и индивидуални средства за за щита от шума, обезшумяване на машините и други източници на шума; 2. Професионален подбор - изследване на индивидуалната устойчивост на слуховия анализатор посредством специални методи.
 

Реклама